Голямо Белово

За пръв път посетих Голмо Белово през една февруарска студена вечер, когато се запознах с моят съпруг. Слънцето вече се беше скрило, усещах само студът на Балкана като че някой ме бе облял със студена вода. Близо до мен чувах шумоленето на реката. На няколко метра пред мене се издигаше църквата св. Георги.
Най-старата църква в Пазарджишка област - „Свети Георги“ на 200 години
Построена през периода 1806 — 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович.
 Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът — изработен от майстори от Банско — Разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров /баща на Захари Зограф/.
От следващите си посещения в селото научавах по нещо ново и нещо интересно за селото. Започнах да се интересувам от неговата история - "Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Kогато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време н...а византийското робство, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово. През късната античност и средновековието най-крупното селище в района е именно град Левке, разположен на площ от 80 дек. на връх „Свети Спас“. През 813 г. по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.
До 1966 година името на селото е Голямо Бельово. Жителите му са участвали дейно в борбите за Освобождение. В читалището (днес „Тодор Каблешков“) Васил Левски основал комитет. Единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич. Голямо Бельово е освободено от османско робство на 14 януари 1878 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение."
Престоят в Голямо Белово дава уникална възможност да се усети и навлезе в един бит, който прекарва мостове между времена и култури. Атратиквната природна среда,  уникалната селищна архитектура и  известното българско гостоприемство правят престоя на село едно уникално преживяване .
Стъпвайки по тесните каменисти улици на селото или прекосявайки стръмните пътеки можете да се слеете със спомените на старите възрожденски къщи и да изслушате разказите, които те ще ви споделят. Разхождайки се из уличките на Голямо Белово си доставяме истинско удоволствие от прелестните къщи и стрехи, скътали духа на Възраждането.
Посещавайки селото няма начин да не посетите и Беловската Базилика
Една от най-добре запазените ранно-християнски църкви в България.
Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Базиликата е била трикорабна, във Византийски архитектурен стил. В XVII век, по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население от Велинградските села,  църквата е разрушена от турците.
 В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена
Църква св.Богородица, която се посещава редовно от християните от съседните села.
Всяка година на 15 август (лятната богородица) се прави събор и се раздава курбан за здраве.
От старите баби пак можете да чуете преданието, че от Беловската базилика се е виждал Цариград, това е била причината, за да бъде построена.
В близост до селото, в северните склонове на Рила, в близост до стария път Голямо Белово-Сестримо, се намират останките от средновековната българска крепост "Раковица", която е напълно разрушена през 1378 година при турското нашествие от войските на Гаази Даут Паша. Останките на крепостта са на около 2 км. от селото.
В Средновековието по поречието на река Яденица е била развита металообработката (стоманодобив). Има останки на множество мадани и ковашки работилници. В селото е запазена къщата, в която са отсядали Иван Вазов и Алеко Константинов при преходите им през Алабашкия дял на Родопите. В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.
На около 19 километра от селото по пътя Белово-Юндола, се намира местността “Яденица” (“Долен Юндол”). На 6 километра от местността “Яденица” се намира туристическата местност “Ливада Бачия”.
В Голямо Белово има 2 църкви, втората църква която трябва да споменеме тук е Св.Никола - недействаща но със запазена и реставрирана постройка, в която е основан Беловския Революционен комитет от Тодор Каблешков
Селото е разположено на 3 км. южно от град Белово в подножието на склоновете на Северна Рила (Белмекенски дял) и на Северните Родопи (Алабак) по пътя Белово-Юндола в дефилето на долното течение на река Яденица. Население – 615 жители.
Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.
На 14 януари Голямо Белово отбелязва своето освобождение от турско робство. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г. Друг празник е Бабинден на 8 януари. Тогава най-младата булка се къпе в реката. След това я последват всички желаещи за здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.
Няколко дни престой в традиционна селска къща с двор, може да накара всеки да преосмисли живота си и да открие очарованието на Българското село.Тук хората намират не само приятно място за почивка, но и имат възможност да преоткрият някои аспекти на миналото. Българските села са запазили не само духа на времето, но и истински реликви, принадлежали на хората от онова време.
  Открийте духът на българското село!!!